Баницата заема специално място на българската трапеза и в българския фолклор. Съвсем логично е намерила място и в произведенията на известни български автори. Например, в разказа "Неопечената баница" на Чудомир, двама съпрузи - кака Минка и свако Данчо, решили да си опекат баница. Докато спорят дали апетитно зачервената и вкусно ухаеща баница е изпечена или не, те набързо я изяждат.
"Минке, Минке мари, да ти кажа: прияло ми се е баница. От онова бялото брашно в малката тепсийка, тъй, натънко да я разточиш, и със сиренце. Дребно сирене имаме ли?
- Ами че да разточа, Данчо, защо да не разточа. Колко му е работата. И сиренце има, и прясно масло има...
... - Чудо е, Минке! Зачервена е отгора като на младо момиче бузките...
... Ей това отсам е още по-хубаво! Хуу! Тя отдолу била още по-изпечена, пущината. На, ще ти го обърна да видиш. Гледай, гледай! Масло. Топи се в устата като шекер. Ама как да не се топи? Кой я е точил, че да се не топи. Хапни си, хапни! Ох, ох, ето ти още едно парченце!...
...Тъй си се канеха и приглеждаха свако Данчо и кака Минка. И той нагъваше, и тя лапаше и се преструваше на сърдита, докато най-после тепсийката лъсна опразнена на масата."