Открай време хлябът е основна храна за нашия народ. Той е не само средство за преживяване, но има и свещено значение. Хлябът присъства и в основната християнска молитва „Отче наш”:… „насъщния ни хляб дай ни днес“ т.е. не само материалната ни храна, но и духовната, както казва св. Симеон Солунски – „живият хляб, слязъл от небето, всесветото тяло на живото Слово“, което получаваме в Евхаристията.
Хлябът може да е обикновен или празничен.
Обикновеният хляб се меси за всекидневна консумация и се прави само от брашно, мая, сол и вода. А питката е обреден хляб и в тестото може да се добавят мляко, яйца, различни семена и мазнина. Празничният хляб носи идеите за раждането, умирането и възкресението, и чрез него всички участници в ритуала общуват помежду си, споделят ценности, участ, дом и съдба. Питката (погачата) се различава от обикновения по начина на приготвяне на тестото, съставките, формата и украсата. Според традицията, празничните хлябове се замесват от най-чисто брашно, но с различни съставки, в зависимост от повода: за посрещане на скъпи гости, сватба, раждане, прощъпулник, опело и помен, Бъдни вечер, Великден, Гергьовден, Тодоровден, Спасовден, Трифон Зарезан и др.
Формата на питките е различна: кръгла, правоъгълна или с форма на кравай (за Рождество Христово), кръст (за погребения, помени, Задушница), дори на подкова (за Тодоровден). Сладките празнични хлябове (т.нар. козунаци за Великден), обикновено са с формата на плитка.
Върху празничния хляб се изобразяват символиката и смисълът на празника. Всяка домакиня влага много сръчност, лично творчество и вярата на народа в украсата. Чрез нея изразява радост или скръб, и материализира молитвите си за живот и здраве, плодородие, благоденствие, сила, любов, прошка на греховете… За Бъдни вечер украсата е с житен клас, грозд, кошара, с молитви за плодородие. За Задушница обикновено питката се украсява с кръст и е направена от отделни малки топчета, за да е по-удобна за раздаване.
Утре Православната църква чества Черешова Задушница с обща панихида, която е специално богослужение в памет на починалите християни. На този ден в църквата молим Господ да прости греховете на нашите покойници и да ги приеме при себе си. Както е казал Св. Теофан Затворник: „Никой да се не лени да поменава своите родители… и всички православни християни, и не само в този ден, а и по всяко време, на всяка молитва. Сами и ние ще отидем там, и също ще се нуждаем от молитва както бедняка - от късче хляб и чаша вода.“ Затова е важно осветените в църквата жито, хляб и вино (символи на възкресението, тялото и кръвта Христови), да раздадем на всички, дошли да почетат близките ни, и на непознати, за да могат и те да измолят прошка от Бога за греховете им. Раздадената храна не се оставя на гроба, тя служи на живите, за да си спомнят те с добро за починалите и да се помолят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.
Вярваме, че и вие спазвате тази традиция и почитате починалите си близки.